Този инструмент оценява концентрацията на алкохол в кръвта (BAC) чрез формулата на Widmark — методът, използван от съдебните токсиколози от 1932 г.:
BAC = (A ÷ (r × W)) − (β × t)
- A — грамове чист алкохол. В България едно стандартно питие съдържа около 10 г (тази стойност варира според държавата).
- r — факторът на Widmark, делът на тялото, изграден от вода: около 0,68 при мъжете и 0,55 при жените.
- W — телесното тегло.
- β — скоростта, с която тялото разгражда алкохола, средно около 0,15 ‰ на час (регулируема в калкулатора).
- t — часове от първото питие.
Всяко питие се отчита като напълно усвоено в момента, в който го изпиете. В действителност нивото продължава да расте около 30–90 минути след питието, така че показаният пик обикновено е по-висок от реалния, а първите стойности умишлено са завишени.
Ако зададете час за всяко питие, калкулаторът добавя всяко от тях в момента, в който сте го изпили, и изважда β на час от натрупаното количество (никога под нулата), така че по-късно питие може отново да повиши промилите.
Тъй като разграждането е почти линейно, същата формула оценява и колко време е нужно, докато промилите се върнат до нула. Резултатът е само приблизителна оценка: съдържанието на стомаха, лекарствата, хидратацията, здравето и индивидуалният метаболизъм променят реалната стойност, затова никога не може да служи като доказателство за трезвост.
Източници: Posey и Mozayani, „The estimation of blood alcohol concentration: Widmark revisited” (2007); E. M. P. Widmark (1932); NHTSA.